Входът на рилската долина и рилският манастир със сигурност е едно от най-добре познатите места за туристите. Те редовно посещават това свято място, около което природата е изключително красива. В западната част е разположено сравнително малкото по площ и население село Стоб, което в далечното минало носи името Стоби. По това време обаче сме се намирали в епохата на древността, а Стоби представлява древен пеонски град. Стобските пирамиди и до днес се намират там и представляват една от най-прочутите забележителности за региона. А съдбата на древния град е печална, но поне за страната това няма никакви фатални последици. В последните години на дванадесетото столетие братята Асен и Петър дават огън на града и го унищожават, а по това време техните борби са свързани с възраждането на българското царство и войните с византийската империя. Според една от местните и упорито разказвани легенди в древния град настъпва голямо наводнение, което унищожава мястото и по този начин хората изкупуват натрупаните грехове.
Кан Пресиян официално е първият владетел, който управлява село Стоб или Стоби, както тогава се нарича населеното място. Царуването на Пресиян се случва през девети век, а тогава при Върбишки проход Крум разбива император Никифор. През 1190-та година селото е все още в български ръце, защото при нападение на войските на куманите нашите редици успяват да ги отблъснат. Но след малко повече от шест десетилетия идва времето на никейската империя. Неин главен управител е Йоан 3-ти Дука Ватаци. През 1254-та той успява да присъедини земите на населеното място към имперските си владения. Свидетелства за тази епоха има както от писмен, така и от културен характер. Например в местността Църквището ясно личи запазен кръст от въпросния период. Историците го отнасят малко по-напред във времето – към 1373-та година, малко преди страната ни окончателно да бъде завладяна от османските поробители. Още една историческа справка показва, че към 1019-та година Стоби е част от Велбъждката епархия. Най-известната битка при Велбъжд е тази от 1330-та година, при която тогавашният български цар губи живота си. Епархията на Велбъжд във въпросния времеви отрязък е част от епископията на град Охрид.
През 1190-та година Стоби или Стоб, както днес е известно мястото, бива включено в пределите на сръбската държава. Стефан Неманя оставя името си като един от най-популярните жупани на областта, но така или иначе братята Асен и Петър се справят с него. Средновековната балканска история разглежда по-подробно царуването на жупаните в Сърбия, а тяхната политика неизбежно се преплита с тази на българската държава. Местният църковен храм носи името Свети Прокопий, а построяването й се отнася към същата онази 1373-та, когато в Църквището е открит кръстът. Турците по това време обаче населяват района около църквата и по тяхно настояване тя бива разрушена. По-късно със специално решение на султана храмът е преместен във вътрешността на селото камък по камък. Нейното второ построяване сега става в друга местност, но името се запазва. Няма данни какво се случва с храма по-нататък и дали е подложен на палеж от османските орди на султана.
